31.01.2022 г., 14:22 ч.

Знам ли колко ще чакате? 

  Поезия
176 5 9


Тръгвах вечно по мръкнало,
спътник верен бе мракът,
на небето помръкнало,
знаех винаги чакат,
за да блеснат в нозете ми,
три звездици сияйни,
молех тихо : — Пазете ми,
скрити женските тайни!

 

Загърнете ги с пазвата,
на небесната дреха
и дано ги опазвате,
всичко друго ми взеха!
Аз отивам, по драките
да събирам ума си.
Знам ли колко ще чакате?

Всеки ден ми се въси...

 

Та с луната, раздумката
пътят лек е и лесен.
Тъпани да раздумкате,
за прощалната песен.
Като дойдат авлигите
и е житото златно,
с циганите, с талѝгите,
ще се върна, обратно


 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??