Знам ли колко ще чакате?
Тръгвах вечно по мръкнало,
спътник верен бе мракът,
на небето помръкнало,
знаех винаги чакат,
за да блеснат в нозете ми,
три звездици сияйни,
молех тихо : — Пазете ми,
скрити женските тайни!
Загърнете ги с пазвата,
на небесната дреха
и дано ги опазвате,
всичко друго ми взеха!
Аз отивам, по драките
да събирам ума си.
Знам ли колко ще чакате?
Всеки ден ми се въси...
Та с луната, раздумката
пътят лек е и лесен.
Тъпани да раздумкате,
за прощалната песен.
Като дойдат авлигите
и е житото златно,
с циганите, с талѝгите,
ще се върна, обратно
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
