8.04.2020 г., 6:27 ч.
Знамение
Подсвирква чайникът в кълбета дим –
на облаци струи усилно време.
Часовникът върви, неумолим,
и все на място, дявол да го вземе.
На гаричката селска – ни душа.
Затворен ресторантът, пуст – перонът.
Нарамила тегоби и пеша,
отсяда при стрелочника, бездомна,
неистова, крещяща тишина –
децата са останали в чужбина,
жената спи под прясната земя,
а влакът, влакът вече си замина.
Замина влакът, чаят изкипя,
трендафил цъфна, вързаха налъми.
В короната на старата липа
два гълъба пируват със салкъми.
Лозата, не родила, залиня
и плъзна по света злочест прокоба.
Не люлка детска, горест залюля
Земята, изтощена от гробове.
Калесани са виното с кръвта,
блести луна в усмивката на брадва.
И с марша триумфален на смъртта
подготвя Господ идещата Сватба.
7.04.2020
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Аз съм доволна от отговорите на въпросите си. Според мен това е духът на наслажденията, който не дава плод. Може би богословски изкушените трябва да си кажат тежката дума.
-
☺
-
Усмивки от мен 😀
-
Да, забавлението понякога е изход. Няма лошо.
-
Аз нямам творения, забавлявам се
И вместо да чета тъпи статуси по социалните мрежи, съм избрала да разглеждам и попадам на стойностни неща. Радвам се за стихото🌺 -
Ти винаги ми помагаш, Ирина. И аз съм ти благодарна. Аз почти не коментирам творенията ти, а ти не мълчиш под моите. Оценявам го. Току-що видях, че стихотворението е одобрено. Искрено благодаря на редактора. Изпитанията са за всички. Китайците казват, че кризата е възможност, аз бих добавила, че е възможност за проява на милост. Това е, според мен, целта на упражнението. И смисълът на съществуването на дявола. Той изкушава хората да вършат зло, но това дава възможност на други да проявяват милост. Така се отсява семето от плявата. Разбира се, това са си мои интерпретации. Свързани са с обстановката в последно време, не с конкретния казус.
-
Оф, Боже, хора, честно! 😀 Кой е казал че не трябва да се пита? Недейте така бързо да се обиждате. Опитах да помогна само
-
Благодаря, Дени. Но аз вече родих следващия и сега съм загрижена повече за него. ☺Дано този да ми прости, че използвам полето му, за да решавам проблемите на другия☺. Понякога тактиката "Хваля те, дъще, сещай се снахо" може да бъде доста жестока. Ирина, интуицията ми подсказва, че трябва да чакам. но това не ми пречи да задавам въпроси.
-
Мария. Чудесен стих!
-
Ами, доколкото знам, това е. Разбира се, че са хора, но най-добре могат да отговорят
-
Защото не искам да изглеждам досадница. Публично се вижда, че не съм. Мисля, че задавам въпроси по казуси, които могат да се случат на всеки. Така ще бъде избегнато стълпотворение от питащи към редакторите и Админ. И те са хора, ако мога да им спестя усилия, защо да не го направя?
-
И аз веднъж имах такъв случай с корекция. Но не знам дали може да се изтрие и пусне отново. Защо не питаш админ или редактор.
-
С риск да досадя, още един въпрос. Вчерашното стихотворение още не е одобрено. Означава ли това, че трябва да го изтрия и да го пусна наново, за да излезе в "Чакащи" и да си изчака отново реда?
-
Пепи, "Дневна луна" беше одобрено в момента, в който го редактирах. След като вече е публикувано, всяка редакция се смята за ново стихотворение и отива за другия ден. Но аз не държа да е в този вариант, разликите са несъществени. Може ли да се върне в предишния вариант и да излезе днес? Ако знаех, че е одобрено, нямаше да го редактирам пак и така да го пращам за утре. Редактирах го, защото мислех, че е още в "Чакащи". Ако може да излезе сега, нека е във варианта, който беше одобрен, за да е честно. Ако остане за утре, четиристишията са по-удачният вариант, и бих искала да ги запазя, ако пак така и така ще се чака. Дано да съм била достатъчно ясна. Благодаря за хубавите думи.
-
Винаги можеш да си го редактираш от профила, докато в него е в "чакащи" и не е публикувано още, така че там си го отвори и виж кой вариант е и как искаш да е.
Поздравления за силния стих! -
Имам процедурен въпрос. Задавам го тук, защото отговорът касае всички публикуващи. Преди малко беше одобрено стихотворението ми "Дневна луна", но в момента на одобрението аз го редактирах /формално, съединих двустишията в четиристишия/. Натиснах "Запази", след като стихотворението беше одобрено /чух само звука на съобщението, но мислех, че е от коментар/. Стихотворението автоматично изчезна от "Публикации" и го няма в списъка на "Чакащи". Това, предполагам, означава, че ще излезе утре. Възможно ли е да се върне предишният вариант, защото корекциите по този са само формални и да излезе днес? И ако не е възможно, защо не се появява в списъка на "Чакащи", а само на "Чакащи" на моята страница? Благодаря.
-
Всяко зло за добро, Марго. Бог е милостив и след изпитанията винаги ни праща утеха. Благодаря.
-
Мрачно и все пак с надежда! Щом ще има сватба, ще има и бъдеще! И, този чайник! Така ме привлече в началото! Но, следващия път няма да прекипи! Ще пием чай! Браво, Мария!
-
Благодаря, Цвете.
-
Докосващо и силно! Поздравления!
-
Ирина, Силве, благодаря.
-
Ярки картини и образи, запечатват се.
-
Такова....крещящо забвение! Браво. Страхотни описания!
-
Георги, Иване, и оптимизъм. Благодаря.
-
Силен стих, навяващ тъга.
Поздравявам те. -
Силно и тъжно!
-
Благодаря, Деа.
-
Много силно! Поздравления!
-
Вчерашната дискусия за добавената луна е виновна, Ина.☺ Благодаря.
-
"блести луна в усмивката на брадва." Видях картината! Въздействащо.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
