Подсвирква чайникът в кълбета дим –
на облаци струи усилно време.
Часовникът върви, неумолим,
и все на място, дявол да го вземе.
На гаричката селска – ни душа.
Затворен ресторантът, пуст – перонът.
Нарамила тегоби и пеша,
отсяда при стрелочника, бездомна,
неистова, крещяща тишина –
децата са останали в чужбина,
жената спи под прясната земя,
а влакът, влакът вече си замина. ...