Знамение
Подсвирква чайникът в кълбета дим –
на облаци струи усилно време.
Часовникът върви, неумолим,
и все на място, дявол да го вземе.
На гаричката селска – ни душа.
Затворен ресторантът, пуст – перонът.
Нарамила тегоби и пеша,
отсяда при стрелочника, бездомна,
неистова, крещяща тишина –
децата са останали в чужбина,
жената спи под прясната земя,
а влакът, влакът вече си замина.
Замина влакът, чаят изкипя,
трендафил цъфна, вързаха налъми.
В короната на старата липа
два гълъба пируват със салкъми.
Лозата, не родила, залиня
и плъзна по света злочест прокоба.
Не люлка детска, горест залюля
Земята, изтощена от гробове.
Калесани са виното с кръвта,
блести луна в усмивката на брадва.
И с марша триумфален на смъртта
подготвя Господ идещата Сватба.
7.04.2020
© Мария Димитрова All rights reserved.
И вместо да чета тъпи статуси по социалните мрежи, съм избрала да разглеждам и попадам на стойностни неща. Радвам се за стихото🌺