25.04.2017 г., 19:14

Зодия Риби

374 0 0

Привиждат ми се риби, океани –

от слънцето е, щом премрежа поглед.

Въртят се като свредел. И денят ми

прелива изумруди или странност.

Изплъзвам се, на косъм да ме  хванат,

и гледам отвисоко, чак зад облак.

Не дишам, да не чуят и дъха ми

и оберат коралите и хвърлят камък.

Или приплъзвам перки затаени

въртопа с цяло тяло да приема.

Водата да ме грабне, да се слея

в съдбовни и солени откровения.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...