15.11.2019 г., 21:43

Зоната на здрача

1.5K 0 2

                                                                          ...и попитах накъде продължи протестът...

 

Ужилване от пърхащи дяволи,

които чертаят пространствени граници

в локва.

После изникват нелепи образи,

трансформиращи настоящите недъзи

в обрати.

Акостират

музикални тоналности

и избликват във видими символи

като акордеониста

на станция Стадион "Васил Левски".

 

Хаос. Заявявам. Оставка.

Утвърдени протоколи

и забавени доклади.

Вцепенени хора блъскат

входната врата

и блокират ентусиазма на промяната.

Да надникнем

през отключените двери и

да сезираме забравените.

 

15.11.2019 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...