Зов
Излекувай ме, както си знаеш.
Само ти ще обърнеш посоките.
И ще сложиш начало пред края.
Само ти, само с твоята вяра
ще ми върнеш копнежа разнищен
И сред дните, безлично догарящи,
ще припламнат искри на огнище.
Завърни се! Аз знам, че те има.
Че не си се стопила безследно.
Че дори след най-дългата зима
през око на кокиче ме гледаш.
Завърни се - дори неочаквано...
В този миг... След светлинни години...
Аз отдавна отключих вратата си,
през която безшумно да минеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени