Зов
Излекувай ме, както си знаеш.
Само ти ще обърнеш посоките.
И ще сложиш начало пред края.
Само ти, само с твоята вяра
ще ми върнеш копнежа разнищен
И сред дните, безлично догарящи,
ще припламнат искри на огнище.
Завърни се! Аз знам, че те има.
Че не си се стопила безследно.
Че дори след най-дългата зима
през око на кокиче ме гледаш.
Завърни се - дори неочаквано...
В този миг... След светлинни години...
Аз отдавна отключих вратата си,
през която безшумно да минеш.
© Бианка Габровска All rights reserved.