Apr 6, 2008, 12:51 PM

Зов

  Poetry » Love
1K 0 27
Завърни се, Любов, във живота ми!
Излекувай ме, както си знаеш.
Само ти ще обърнеш посоките.
И ще сложиш начало пред края.

Само ти, само с твоята вяра
ще ми върнеш копнежа разнищен
И сред дните, безлично догарящи,
ще припламнат искри на огнище.

Завърни се! Аз знам, че те има.
Че не си се стопила безследно.
Че дори след най-дългата зима
през око на кокиче ме гледаш.

Завърни се - дори неочаквано...
В този миг... След светлинни години...
Аз отдавна отключих вратата си,
през която безшумно да минеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...