Зов
ЗОВ
Къде си, Любов?
Земята цяла преобърнах,
неизбродими друми извървях,
надзърнах
в хралупи горски,
в пещери -
нийде, никъде
не те открих.
На пръсти се повдигнах,
раздиплих облаците
по небето
и ми се струваше,
че ето -
под пухеното одеяло
на мъглите
ще те зърна нейде
на кравайче свита.
В потайни
морски глъбини
се гмурнах,
отместих
всяко камъче и мида.
Напразно.
Пак не смогнах
да те видя.
Ела,
пречисти ме, Любов!
Отнеси ме
като вълна -
океанска, голяма...
Без теб животът ми
живот ли е -
помийна яма.
Не ме отминавай,
заклевам те, Любов!
Не е възможно
да те няма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Костова Всички права запазени
.....Ръкопляскам!
