Зов
ЗОВ
В душата ù – ни трела от песен,
ни багра от празничен щрих,
ни белег от пареща жарка поезия.
Само отломки от жалки и бедни мечти...
И отвсякъде – алчно пълзи
скръб и обреченост...
Само паяци блясват с лъчи
в лунните вечери.
А в дълбокото искрени бисери светят
недокоснати, в порив за обич и ласка
да попаднат на майстор-вълшебник в ръцете,
за да бъдат в непреходни стихове огън-поанти
и да пеят в гнездото на мъничко пиле,
след дъжд да рисуват с усмивка дъгата...
Ах, как ми се иска, Боже мой мили,
да обърна везните досущ наобратно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
