Зов

26.09.2011 г., 20:29 ч.

Поезия » Любовна

491 0 6

ЗОВ

В душата ù – ни трела от песен,

ни багра от празничен щрих,

ни белег от пареща жарка поезия.

Само отломки от жалки и бедни мечти...

И отвсякъде – алчно пълзи

скръб и обреченост...

Само паяци блясват с лъчи

в лунните вечери.

А в дълбокото искрени бисери светят

недокоснати, в порив за обич и ласка

да попаднат на майстор-вълшебник в ръцете,

за да бъдат в непреходни стихове огън-поанти

и да пеят в гнездото на мъничко пиле,

след дъжд да рисуват с усмивка дъгата...

Ах, как ми се иска, Боже мой мили,

да обърна везните досущ наобратно!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

valia1771 (Ивон)

2011-09-28T13:57:23+03:00

Никога не съм срещала толкова красиво описание на паяци!Харесах чувството и посланието!
velikataniki (Николина Милева)

2011-09-27T15:31:02+03:00

тъжничко,поздрави
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2011-09-26T22:35:22+03:00

Често се налага да живеем с проза, макар Душата да копнее поезия...
Поздрав!
plami-6 (Плами)

2011-09-26T21:44:53+03:00

Докосващ, изплакан стон! Поздрав, Ачо!!!
elenasim1 (Елeна)

2011-09-26T21:23:25+03:00

!!!.......... АДМИРАЦИИ!
Eia (Росица Танчева)

2011-09-26T20:48:33+03:00

"Ах, как ми се иска, Боже мой мили,
да обърна везните досущ наобратно!"
Молитва, избликнала от сърцето...
След дъжда се усмихва най-чудната дъга - вярвай, Ачо!