Зов
ЗОВ
В душата ù – ни трела от песен,
ни багра от празничен щрих,
ни белег от пареща жарка поезия.
Само отломки от жалки и бедни мечти...
И отвсякъде – алчно пълзи
скръб и обреченост...
Само паяци блясват с лъчи
в лунните вечери.
А в дълбокото искрени бисери светят
недокоснати, в порив за обич и ласка
да попаднат на майстор-вълшебник в ръцете,
за да бъдат в непреходни стихове огън-поанти
и да пеят в гнездото на мъничко пиле,
след дъжд да рисуват с усмивка дъгата...
Ах, как ми се иска, Боже мой мили,
да обърна везните досущ наобратно!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
