31.01.2012 г., 20:57

Зов

893 0 2

Мила,
слънцето изгря.
Направил съм кафе.
Закуска съм приготвил.
Стани.
Ела.
При мене  остани.
Да помълчим
и в миг вълшебен
да се слеем.

Една душа.
Едно сърце.
И роза помежду ни,
кристално чиста,
бяла и ефирна.

Мила,
моля те, ела.
Отговори ми.
В просъница те търся.
Теб те няма.



tanelia
18 юни 2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Георгиева -Танелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...