airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
19.10.2010 г., 11:35 ч.

Зов 

  Поезия
595 0 11

Не се плаши,

въжето ти се къса,

с бездействие ръбато

го протри.

Света ти плачеща пустиня -

сирак, безмилостен

рани.

Не се учудвай,

щом ти свършат

дните на

тихи есенни

мечти.

Животът ти

в илюзия

живян е,

илюзия

са  следващите

дни.

Ще гледаш

прелетните птици,

ще слушаш 

морските вълни

и сред мъгливите

си часове

убити,

не ще

усетиш

болката дори.

Не се обръщай,

може и да можеш

пространственото

време да спасиш.

От пепелта 

на мислите -

раздухан огън,

любов в кръвта ти

да пламти.

 

       * * *

Да стоплиш своя

свят поробен,

веригите със зъби

да строшиш,

защото в теб 

живее част от него,

... кълнеш насреща

с дните си.

 

 

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??