Зов
Не се плаши,
въжето ти се къса,
с бездействие ръбато
го протри.
Света ти плачеща пустиня -
сирак, безмилостен
рани.
Не се учудвай,
щом ти свършат
дните на
тихи есенни
мечти.
Животът ти
в илюзия
живян е,
илюзия
са следващите
дни.
Ще гледаш
прелетните птици,
ще слушаш
морските вълни
и сред мъгливите
си часове
убити,
не ще
усетиш
болката дори.
Не се обръщай,
може и да можеш
пространственото
време да спасиш.
От пепелта
на мислите -
раздухан огън,
любов в кръвта ти
да пламти.
* * *
Да стоплиш своя
свят поробен,
веригите със зъби
да строшиш,
защото в теб
живее част от него,
... кълнеш насреща
с дните си.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
!Еми разкрасила си ми страничката, поздрав и хубав ден на всички! 
