airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
Oct 19, 2010, 11:35 AM

Зов 

  Poetry
598 0 11

Не се плаши,

въжето ти се къса,

с бездействие ръбато

го протри.

Света ти плачеща пустиня -

сирак, безмилостен

рани.

Не се учудвай,

щом ти свършат

дните на

тихи есенни

мечти.

Животът ти

в илюзия

живян е,

илюзия

са  следващите

дни.

Ще гледаш

прелетните птици,

ще слушаш 

морските вълни

и сред мъгливите

си часове

убити,

не ще

усетиш

болката дори.

Не се обръщай,

може и да можеш

пространственото

време да спасиш.

От пепелта 

на мислите -

раздухан огън,

любов в кръвта ти

да пламти.

 

       * * *

Да стоплиш своя

свят поробен,

веригите със зъби

да строшиш,

защото в теб 

живее част от него,

... кълнеш насреща

с дните си.

 

 

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??