1.12.2023 г., 10:36

Зовеш ме да те Любя

754 2 13

Пълниш ми шепите с радост,
устните със наслада,
очите, със палавост,
стихът ми става балада...

Напояваш ме с щастие,
пия от теб еликсир
и си цялата Любимото ястие
на чаршафите на Любовния пир...

Папкам те, ммм, че си вкусна,
всичко по теб в мен ечи -
Чувам гласът ти, който ми казва:
Люби ме, Люби ме, Люби...

30.11.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 👍😊👍
  • Простено ти е, Георги.
    Отивай да пируваш! 😉
  • Извинявай, Ивита.
    Сега видях, че в коментара си ясно си го казала.
    Явно това, че ми се спи, не помага много на ясния ми поглед 🙃
  • Добронамерено е, Гоше! Разбира се.
    Съжалявам, че под творбата ти трябва да го напиша, но човек трябва да живее и диша във времето си. Миналото е в здравите корени и празните прокламации от дървени глави не са в плюс за никой. Трябва да помним историята си, но Анани едва ли ще се качи на бял кон. Относно коментара ми- нагледахме се на един господин с тъмен тен, налудничав поглед и приписани имоти на жена си. Бившата. И той се опитва по подобен на Анани начин да пее от трибуната на Парламента за юнаци и Балкани. Та, затова реагирам на празнословието.
  • Лека, лека. И дано ечи....

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...