Не се живее с тази мелодрама –
от нерви, притеснения, болежки
заформих сто и осем килограма...
И вече ми е просто нечовешко,
че в службата все фини хубавици
(направо нямат място да ги ритнеш)
ветреят смело дупета и цици
и само аз съм тройно габаритна.
А, сестро, пробвах всякакви диети
от сокове и разни витамини...
Това пържоли, баници, кюфтета
не съм ги помирисвала с години.
Спортувах здраво и гладувах мъжки...
Обаче не намалям и с прашинка.
Кантарчето под мен пращи и пъшка –
ще се строши проклетата машинка.
Но най-накрая взех, че го измислих –
започнах да ги храня като мама:
"Хапни си кекса, мила, ще се вкисне!
За теб какво са 200-300 грама?"
И ето че след няма и година,
щом чукна календарът Баба Марта,
във службата ни женската пол'вина
си изравни отвсякъде стандарта.
Сега ми е прекрасно и чудесно!
Не ви изглеждам елегантна дама?
Вратите ви! Вратите ви са тесни!
А другото е зрителна измама.
© Ники Комедвенска Всички права запазени