18.12.2017 г., 21:23

Зрънце доброта

4.4K 10 40

Зрънце доброта у всекиго вирее –

трябва само мъничко да му се доверим,

да осигурим пространство то да зрее,

своята душа, наред със други, да спасим.

 

Може би това е зрънцето, което

днес е най-желано и потребно на света.

Не е никак сложно. То е във сърцето.

Можем да вървим след собствената доброта.

 

Но се иска доблест, доблест да умеем

зрънцето добро със хората да споделим.

Тази добродетел щом я овладеем

значи сме успели дар безценен да дарим.

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Многоцветна! Радвам се да те приветствам на страничката си!
    Мариане, балгодаря ти, приятелю!
  • Прекрасно послание, Веси! Дано всеки от нас да го чуе и приложи в живота. Поздрав!
  • Руми, Любов, много ви благодаря! Усмихнат да е денят ви, приятели!
  • Прекрасно пожелание, Веси. Да ти се връща
  • Малко късно се включвам, Веси, но не бих могла да подмина това толкова истинско стихотворение, изпълнено с истина и добродетелност! Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...