9.04.2010 г., 8:45

Зрънце живот

572 0 1

Ако всеки живот беше нормален,

къде ли щеше да отиде тъгата?

Ако сериалът беше прекалено драматичен,

къде ли щеше да бъде веселбата?

 

За всеки има място тук,

дори и да си бил чужд, дори да си бил друг.

Със сърца еднакви, съдби различни,

ти си тук, ти си тук,

макар и сляп, макар и ням, макар и глух.

 

Живееш за едничката си цел,

за да бъдеш, за да оцелееш.

Но кажи ми как да бъдеш истински, когато

в фалшивия свят се бориш да  живееш?

 

Знам, че е трудно да бъдеш с пиратско сърце

и да живееш с маски на лице.

Всеки ден да крадеш любов и надежда зрънце

и  накрая да останеш пак с празни ръце.

 

Но живей!

Животът е време,

време, в което се постигат мечти,

дори и да се губят души,

ти живей за любовта прекрасна,

тя все някога при теб ще долети.

Живей!

 

Милан Милев

8.04.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...