Зрънце от броеницата на времето
Стопи се - като бледа лунна сянка
от светлолико юлско зарево
нощта. С величествената осанка
на благородник с висше потекло
денят пристъпи - по-красив и весел.
Погали спящите, оклюмали треви,
разнесе трелите си в дивна песен
и забълбука в бистри ручейни води.
Докосна животворно всяко късче
въздъхнала послед съня земя,
като омаен шепот се разпръсна
из росно-цветните поля.
Над гъстите гори премина -
благоухан, полюшващ се ветрец,
сниши се в корените и отмина,
последван от листа-кортеж.
Достигна океана и разплиска
цвета си в жадно-сините вълни
и непринудено накрай поиска
да блесне в хорските очи...
И уж бе ден, съвсем обикновен,
пореден бисер в наниза ни земен,
но уникален, чуден, отреден
да бъде пръв от дългото Ти време.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
