Зрънце от броеницата на времето
Стопи се - като бледа лунна сянка
от светлолико юлско зарево
нощта. С величествената осанка
на благородник с висше потекло
денят пристъпи - по-красив и весел.
Погали спящите, оклюмали треви,
разнесе трелите си в дивна песен
и забълбука в бистри ручейни води.
Докосна животворно всяко късче
въздъхнала послед съня земя,
като омаен шепот се разпръсна
из росно-цветните поля.
Над гъстите гори премина -
благоухан, полюшващ се ветрец,
сниши се в корените и отмина,
последван от листа-кортеж.
Достигна океана и разплиска
цвета си в жадно-сините вълни
и непринудено накрай поиска
да блесне в хорските очи...
И уж бе ден, съвсем обикновен,
пореден бисер в наниза ни земен,
но уникален, чуден, отреден
да бъде пръв от дългото Ти време.
© Таня Донова All rights reserved.
