Зрънце от броеницата на времето
Стопи се - като бледа лунна сянка
от светлолико юлско зарево
нощта. С величествената осанка
на благородник с висше потекло
денят пристъпи - по-красив и весел.
Погали спящите, оклюмали треви,
разнесе трелите си в дивна песен
и забълбука в бистри ручейни води.
Докосна животворно всяко късче
въздъхнала послед съня земя,
като омаен шепот се разпръсна
из росно-цветните поля.
Над гъстите гори премина -
благоухан, полюшващ се ветрец,
сниши се в корените и отмина,
последван от листа-кортеж.
Достигна океана и разплиска
цвета си в жадно-сините вълни
и непринудено накрай поиска
да блесне в хорските очи...
И уж бе ден, съвсем обикновен,
пореден бисер в наниза ни земен,
но уникален, чуден, отреден
да бъде пръв от дългото Ти време.
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Таня,поздравления за хубавия стих!
"пореден бисер в наниза ни земен" -
Да, Людмиле, Специален ден!
Истината е, че малко е необходимо да създаде човек усещане за фееричност със стихотворенията си. Нужно е просто феерия от чувства да кара сърцето му да бие по-учестено, на всичкото отгоре и "не на мястото си"!
С благодарност към всички ви! -
Хубава рисунка с думи! Харесах и го оценявам!Поздравление!
-
"Пореден бисер""... Прочетох го с удоволствие!Привет!
-
Завиден ден! Ден Рожден!
-
/Зрънце от броеницата на времето/
Пресъздадено с много любов.Нарисувано с багрите на нежен полъх!
Красив художествен сюрприз!Поздрави!!! -
Понякога, дори в един съвсем обикновен ден,
ни иде да литнем от еуфория и супер готино настроение!
Поздрави за хубавия нежен летен полъх! -
Уж ден като ден, ама не съвсем. Стихът ме подсети за Подражание на Спенсър от Джон Кийтс.
Помня го наизуст.
"Напусна своя източен дворец
денят, обходи свода и накладе
на хълма морав пламъчен венец.
Сребреейки, поточето прохладно
край мъховете тайно се прокрадва..."
Но финалът ти ми припомни една случка. Двама сватове режат дърва в гората. Цял ден упорито блъскат със секири и ками в един кютюк, ама усукан, тегав наникъде не се цепи. Единият вика:
- Свато, да знаеш, че и хора има такива!
- А и между нас има такива! - вика другият и сочи с пърст към него ли, към кютюка ли... -
Моите почитания за този великолепен стих, Таня! Перфектно рисуваш с перото:
"Стопи се - като бледа лунна сянка
от светлолико юлско зарево
нощта. С величествената осанка
на благородник с висше потекло
денят пристъпи - по-красив и весел."
Това направо си го слагам в златния тефтер.
Сърдечен поздрав: Мисана -
Сигурна съм, че рисуваш, пишеш като художник!
-
Прекрасна образност,вдъхнала си душа на всяка строфа!
-
Прекрасно стихотворение - почувствах красота, свобода, дъх на лято и спокойствието на летния следобед. "Какво му трябва на човек?".
-
нота бене :*
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Образен и емоционално наситен изказ!
поздравления!