3.02.2011 г., 22:21

Зрънце вяра

2.4K 2 15

ЗРЪНЦЕ ВЯРА

 

                  "Животът ще дойде

                    по-хубав от песен..."

                        (Н. Вапцаров)


Моторът на днешното време закиха.

Враждата помете  на дните мечтите.

Студените вихри небето покриха,

народът тревожен понесе бедите.

Не стана животът ни хубав и лесен.

Звездите отгоре не славят човека.

И хлябът е черен, горчи като плесен,

Съдбите ни кретат по крива пътека.

Убиват я нашата вяра, поете!

И в бялата пролет, и в дните честити.

Но тя продължава все още да свети

в сърцата ни гневни със рани покрити!

Ще вземем от твоята вяра по зрънце!

Ще вдигнем за полет невиждан крилете!

Ще дойдат години и нашето слънце

ще грейне с усмивка на пролетно цвете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за оптимизма с който се заредих!
    Получил се е диалогът с Вапцаров.
  • Заразителна е вярата ти! Поздравявам те с аплодисменти, Радко!
  • Поздравления за огнения младежки дух И Вапцаровата силна вяра!
  • Поздравления за прекрасния стих!!!
    Никой,не е в състояние да убие вярата ни,че утре денят ни ще бъде по-хубав от песен...
    Поздравления,че и ти си един от тях!!!
  • Ако не можем да кътаме зрънцето на топло някъде вътре в нас ,то по-добре и нас да ни няма,за себе си го казвам.Отделен въпрос е пък ,че това не е достатъчно!Благодаря за посещението и добрата дума,за мен бе чест!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...