Звезда голяма бе изгряла
На Поли
Звезда голяма бе изгряла
на небосклона в тъмна нощ
когато на полето бяло
под моя стих видях: „Разкош!”
И от тогава ти ме караш
да се завръщам всеки път
при шеметната баба Мара
или в стиха ти „Като смърт”.
А днес ме хвърляш в изненада
на островите Пи Пи Дон
или в красивата Гренада
със своя стих – сълза и стон.
Ти носиш с прелетните птици
по камъче от тез земи,
а срещу тях една частица
от моето сърце вземи!
Помни ме като стих съдбовен,
над който плакала си ти –
за помислите ни греховни,
за неспокойните мечти...
И като в приказката стара,
когато бъда вече стар,
ръка целувам под хастара
на кожата ти от янтар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
