rudin (Иван Христов)
858 1444
27.04.2012 г., 2:01 ч.

Звезда голяма бе изгряла 

  Поезия » Друга
499 0 9

                              На Поли

 

Звезда голяма бе изгряла

на небосклона в тъмна нощ

когато на полето бяло

под моя стих видях: „Разкош!”

 

И от тогава ти ме караш

да се завръщам всеки път

при шеметната баба Мара

или в стиха ти „Като смърт”.

 

А днес ме хвърляш в изненада

на островите Пи Пи Дон

или в красивата Гренада

със своя стих – сълза и стон.

 

Ти носиш с прелетните птици

по камъче от тез земи,

а срещу тях една частица

от моето сърце вземи!

 

Помни ме като стих съдбовен,

над който плакала си ти –

за помислите ни греховни,

за неспокойните мечти...

 

И като в приказката стара,

когато бъда вече стар,

ръка целувам под хастара

на кожата ти от янтар.

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??