29.08.2021 г., 0:14

Звезден компас

1.2K 5 5

Отражения звездни в канавката светят,
в тъмното, с мрака когато се слеят.
В отблясъци чисти докосват с лъчи,
тогава водата е чиста, тогава мълчи.

Поток от звезди-персеиди, желания,
спектакъл небесен от мечти-пожелания.
Пожелай си да бъдеш... дори да си в кал,
дори там ще светиш, ако си дал.

Поглед отправил към небесната шир,
в тъмното светят звездите в шпалир.
Показват ти път, ръка протегни,
шепа звезди и за други вземи.

Всяка от тях е светлина-ориентир,
гледай към тях, ще усетиш зефир.
Път неизвестен към нови вселени,
въздух пречистен от всички проблеми.

Тишината е няма, светлината говори,
калта понапукана... без сили да спори.
Измита внезапно, ефектен контраст...
звездите тогава са в зрача компас.

28.08.2021г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

  • Красиво, мечтателно и феерично стихотворение!
  • Хареса ми ,Теди и давам глас! Пожелавам ти успех!
  • " Пожелай си да бъдеш... дори да си в кал,
    дори там ще светиш, ако си дал"!!!👏

    Колко истини има в стихотворението ти, Теди!😍 И как изумително сме стигнали на финала и двете до компаса в творбите си! Това за мен е знак, че мислим по един и същи начин и ме кара да те чувствам още по-близка!
    Успех, миличка!🤗💝🌹
  • Хубаво и възраждащо!
  • С радост гласувам за ефектния ти стих, Теди!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...