Звезден прах
Животът ли? Снежинка... Стопява се в безкрая.
Слънцата светят дълго. Изгасват някой ден.
В пулсираща Вселена... Напомням си да зная,
че нищо не изчезва. Звездите са във мен.
В безкрайни кръговрати се лутахме със тебе.
Душите ни със вятъра летяха неведнъж.
Живеехме във всичко. Трептящото ни "себе"
се вливаше в реките. И в пролетния дъжд...
И някак несъзнато припомних си нещата...
И вече не треперя... Достатъчно разбрах.
Безсмъртни сме, и стари... По-стари от Земята.
В сърцата ни са скрити частици звезден прах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Илиев Всички права запазени
