28.05.2023 г., 0:04

Звезден стих

1.4K 5 6

Как се пише поезия...?

Дали стиха диша чрез мен!

Дали докосва...Дали говори...!

Музата е звездна мисъл -

дошла от Всемира...

Дали улавям мига -

или всичко изчезва...

Била ли съм във времената

на междугалактическите полюси...?

Сама ли сътворих съдбата си...?

И тези кални коловози -

за тръните по - пътя

за кървящите ми рани!

Раздадох всичко без остатък

и прощавах до безкрайност...

Сега се лутам без посока и спирам

на междугалактическите гари...

дали ще открия някого не зная...

Може би мигът е отдавна отлетял

та аз дори не те познавам...

и ти не ме познаваш - просто

две души близнаци - бродещи

в междугалактическата пустош!

Пусто е! И няма никой!

Само мислите препускат

и прелитат звездни разстояния!

А коловоза на живота става все

по- кален...пристъпвам със сетни сили

а те остават отпечатък - за свитъка

записан в сърцето...душата само нея имам

загърнах я в седеф за да я пазя,

че трудни са житейските пътеки...

Тресе се стария свят и рухва до основи!

Уморена съм...Толкова съм уморена...!

Ще мога ли отново да мечтая...!?

Ще мога ли да дарявам надежда...!?

А вятъра пустинен свири и докосва

най - фините струни на душата...

Лабиринт...! Пътеките са трудни...!

Изнизва се живота като пясък...

в пясъчен часовник...И само този миг

уловен във времето на времената

остава своя звезден отпечатък

в звезден стих...

Била ли съм...?

На този свят не зная...!

Или всичко е игра...

на междузвездните Вселени!

Паралелни в своят звезден блясък

показват пътя на вратите към Ада или Рая!

Или нова звездна порта се отваря -

блести царствено - дарява ни с надежда...

И любовта - пурпурни крила разтваря...

За благите вести пулсиращи в кръвта ни!

За този миг незабравим на листа бял записан!

Дали това е стих...или е само звездна мисъл...

За музата си звездна от еликсира на живота

жадно аз отпивам...Крилата си разтварям

и с мислите политам към безкрайните Вселени!

На светлината верен Войн...та в земните си мисии

да ви докосвам с мир, любов и надежда...

Светъл лъч - пронизваш тъмнината...!

 

15.04.2023г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
  • Красив и силен стих! Харесва ми!!!
  • Този свят има болезнена нужда от своите войни на Светлината!
    Адмирации за стиха! Силен!!!
  • Не мога да те объркам, Кате, никога.
    Стиха ти провокира, кара те да се замислиш и за мен е много красив и съкровен.
    Поздравявам те!
  • Космическа поезия!... Поздравления, Катя!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...