Как се пише поезия...?
Дали стиха диша чрез мен!
Дали докосва...Дали говори...!
Музата е звездна мисъл -
дошла от Всемира...
Дали улавям мига -
или всичко изчезва...
Била ли съм във времената
на междугалактическите полюси...?
Сама ли сътворих съдбата си...?
И тези кални коловози -
за тръните по - пътя
за кървящите ми рани!
Раздадох всичко без остатък
и прощавах до безкрайност...
Сега се лутам без посока и спирам
на междугалактическите гари...
дали ще открия някого не зная...
Може би мигът е отдавна отлетял
та аз дори не те познавам...
и ти не ме познаваш - просто
две души близнаци - бродещи
в междугалактическата пустош!
Пусто е! И няма никой!
Само мислите препускат
и прелитат звездни разстояния!
А коловоза на живота става все
по- кален...пристъпвам със сетни сили
а те остават отпечатък - за свитъка
записан в сърцето...душата само нея имам
загърнах я в седеф за да я пазя,
че трудни са житейските пътеки...
Тресе се стария свят и рухва до основи!
Уморена съм...Толкова съм уморена...!
Ще мога ли отново да мечтая...!?
Ще мога ли да дарявам надежда...!?
А вятъра пустинен свири и докосва
най - фините струни на душата...
Лабиринт...! Пътеките са трудни...!
Изнизва се живота като пясък...
в пясъчен часовник...И само този миг
уловен във времето на времената
остава своя звезден отпечатък
в звезден стих...
Била ли съм...?
На този свят не зная...!
Или всичко е игра...
на междузвездните Вселени!
Паралелни в своят звезден блясък
показват пътя на вратите към Ада или Рая!
Или нова звездна порта се отваря -
блести царствено - дарява ни с надежда...
И любовта - пурпурни крила разтваря...
За благите вести пулсиращи в кръвта ни!
За този миг незабравим на листа бял записан!
Дали това е стих...или е само звездна мисъл...
За музата си звездна от еликсира на живота
жадно аз отпивам...Крилата си разтварям
и с мислите политам към безкрайните Вселени!
На светлината верен Войн...та в земните си мисии
да ви докосвам с мир, любов и надежда...
Светъл лъч - пронизваш тъмнината...!
15.04.2023г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени