Звездите падаха като кошути...
Ще те поканя тази вечер, Господи.
Сама не пия. Скучно ми е виното.
По-често дяволите ме спохождат.
Един изглеждаше съвсем невинен...
Седни в средата. Твърдо е диванчето.
Нарочно. Да не ти се схване кръста.
За повече удобство - На! Възглавница.
Но си е моя. После да я върнеш.
Какво да ти налея? Извинявай.
Забравих, че си паднал отвисоко.
Не пушиш. И не пиеш... Аз съм вярваща.
Обидих ли те? Я пийни от сока.
Сама съм го варила. Темерут съм.
Без мама станах зла. И късо плаках.
Звездите падаха като кошути,
когато вълк им прегризе гръбнака.
Не си виновен. Не. Не те упреквам.
И татко като взе не ти се сърдих.
Ще хапнеш ли, поне, парче от кекса?
Най-сладкото е винаги отвътре.
А как е там при теб, да питам... Брат ми.
На тридесет и седем се пресели
в луксозното ти мезонетно царство.
Синът му - и без него - се ожени.
Да капна все пак? Имам и шампанско.
Остана, като кръстихме Алекси.
На две годинки... Бум! И вече ангел.
Спокойна съм, че е добре детето...
Предъвквам от зелените маслини.
Със ядки са. Хапни, че е полезно.
Добре де. Ожаднял си. Пий от виното.
Не ти се моля.
Давам. За последно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
