Звездите падаха като кошути...
Ще те поканя тази вечер, Господи.
Сама не пия. Скучно ми е виното.
По-често дяволите ме спохождат.
Един изглеждаше съвсем невинен...
Седни в средата. Твърдо е диванчето.
Нарочно. Да не ти се схване кръста.
За повече удобство - На! Възглавница.
Но си е моя. После да я върнеш.
Какво да ти налея? Извинявай.
Забравих, че си паднал отвисоко.
Не пушиш. И не пиеш... Аз съм вярваща.
Обидих ли те? Я пийни от сока.
Сама съм го варила. Темерут съм.
Без мама станах зла. И късо плаках.
Звездите падаха като кошути,
когато вълк им прегризе гръбнака.
Не си виновен. Не. Не те упреквам.
И татко като взе не ти се сърдих.
Ще хапнеш ли, поне, парче от кекса?
Най-сладкото е винаги отвътре.
А как е там при теб, да питам... Брат ми.
На тридесет и седем се пресели
в луксозното ти мезонетно царство.
Синът му - и без него - се ожени.
Да капна все пак? Имам и шампанско.
Остана, като кръстихме Алекси.
На две годинки... Бум! И вече ангел.
Спокойна съм, че е добре детето...
Предъвквам от зелените маслини.
Със ядки са. Хапни, че е полезно.
Добре де. Ожаднял си. Пий от виното.
Не ти се моля.
Давам. За последно.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
