Звездите са храм на светулки
Звезди се белеят с плътта си нетленна.
В оксиженни пирамиди и плеяди
пустинни.
И мръщят се птици, в горска зеница.
Че вятър нахапва небесен светилник.
С ангели лунни и манна мъглива.
Не забравяй Боже, крилата на щорма!
Да съм вятърна самодива и безветрие
кротко.
Не забравяй Боже, да омесиш нафора,
че сит на гладен не вярва!
Не забравяй Боже, да снемеш товара!
В очите си носим, солта на живота.
Не забравяйте сенки, че човек е
непохватна глинена стока!
В бездумие сляпо, лакомия наддава.
Не забравяй Карлсон, пиша и трия!
Детето е дете и тихичко отнякъде тича.
По улиците страшни, кога се лепта
предава?
По скитниците просяци, с комат надежда.
По книгите напрашени и приказки
измислени.
По разпънатите блясъци и овдовели
пристани.
Спомни си ме Карлсон, аз съм детето-
с лунички и рижата плитка!
Николай Василев
13.08.2019г
Това е моето виждане, по темата за Карлсон!
Не участвам в конкурса!
Но пожелавам успех, на всички участници!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Василев Всички права запазени
