Звездите са звезди... защото са високо
Дишаш днес и виждаш в мен
всеки спомен на сърцето.
С копнеж по теб, от стар рефрен,
усмивка грейва на лицето.
Боиш се, знам, от онзи край,
след който всичко ще приключи.
Синоним на болка от шамар,
мечтата може в миг да счупи.
Но тя е толкова красива,
като лъч блести в нощта.
А на небето му отива
тази мъничка звезда.
Тя родена е с таланти
и иска пак да заблести.
Дори когато ù се плаче,
усмивки скриват сто сълзи.
Неон в косите ù проблясва,
като от истински звезди,
а с топъл бриз денят угасва,
с перото лъч да сътвори.
Но ражда образи и случки
в плен на зрелищна съдба.
Как животът ще отключи
миг на сбъдване в света?
Без „краят“ пак „света“ да смачка -
света на приказни мечти,
А звездата с всяка крачка
в бездната да полети?
28 януари 2010 година
Шумен
© Галена Върбева Всички права запазени