Nov 22, 2011, 8:26 PM

Звездите са звезди... защото са високо

755 0 0

Звездите са звезди... защото са високо

 

Дишаш днес и виждаш в мен

всеки спомен на сърцето.

С копнеж по теб, от стар рефрен,

усмивка грейва на лицето.

 

Боиш се, знам, от онзи край,

след който всичко ще приключи.

Синоним на болка от шамар,

мечтата може в миг да счупи.

 

Но тя е толкова красива,

като лъч блести в нощта.

А на небето му отива

тази мъничка звезда.

 

Тя родена е с таланти

и иска пак да заблести.

Дори когато ù се плаче,

усмивки скриват сто сълзи.

 

Неон в косите ù проблясва,

като от истински звезди,

а с топъл бриз денят угасва,

с перото лъч да сътвори.

 

Но ражда образи и случки

в плен на зрелищна съдба.

Как животът ще отключи

миг на сбъдване в света?

 

Без „краят“ пак „света“ да смачка -

света на приказни мечти,

А звездата с всяка крачка

в бездната да полети?

 

 

28 януари 2010 година

Шумен

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галена Върбева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...