Звездна завеса

Поезия » Друга

649 0 5

Нощта настъпва - навред се спуска

звездната завеса, а душата ми сама

ще броди из звездните пътеки...

скитаща и молеща се, за пощада.

Къде съм аз в този свят ?..Не зная...!

Не вярвах, че съдбата все така

към мен изпраща своите стрели отровни,

пълзи във вените и ме сковава... отеква вик -

раздира цялата вселена от живата вода

искам да отпия и да живея...

Намерих в мрака лъч надежда

и светлината бавно се процежда...

Свалих окови те от днес,

лъжа и горест и... тъга... Доверие,

истина и правда пламтят в сърцето ми сега...

И само вятъра нежно струните гали

и разкъсва звездната завеса...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Gaby13 (Габриела Георгиева)

Красиво е!

2016-07-17T01:59:44+03:00
Izumrudkata (Катя)

Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
Винаги успяваш да прочетеш между редовете...

Владислав, благодаря ти за хубавите думи!

Марина, благодаря ти за слънчицето...!

Светла, благодаря ти!

2016-07-16T23:48:25+03:00
contessa (Светла Асенова)

Красиви редове...

2016-07-13T18:24:22+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Има и надежда - слънчицето...!!!
"Намерих в мрака лъч надежда
и светлината бавно се процежда..."

2016-07-13T15:48:33+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Тази "звездна завеса" на "холографската вселена" /наричана от древните индийци Мая/, която е толкова трудно да преодолеем в този земен живот. Но дай боже това да се случи в следващия. А при теб, Катя, "лъч надежда" се процежда и внушава оптимизъм за добър изход. Харесах стихотворението и те поздравявам!

2016-07-13T09:49:10+03:00