Звездна завеса
Нощта настъпва - навред се спуска
звездната завеса, а душата ми сама
ще броди из звездните пътеки...
скитаща и молеща се, за пощада.
Къде съм аз в този свят ?..Не зная...!
Не вярвах, че съдбата все така
към мен изпраща своите стрели отровни,
пълзи във вените и ме сковава... отеква вик -
раздира цялата вселена от живата вода
искам да отпия и да живея...
Намерих в мрака лъч надежда
и светлината бавно се процежда...
Свалих окови те от днес,
лъжа и горест и... тъга... Доверие,
истина и правда пламтят в сърцето ми сега...
И само вятъра нежно струните гали
и разкъсва звездната завеса...
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво е!
-
Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
Винаги успяваш да прочетеш между редовете...
Владислав, благодаря ти за хубавите думи!
Марина, благодаря ти за слънчицето...!
Светла, благодаря ти! -
Красиви редове...
-
Има и надежда - слънчицето...!!!
"Намерих в мрака лъч надежда
и светлината бавно се процежда..." -
Тази "звездна завеса" на "холографската вселена" /наричана от древните индийци Мая/, която е толкова трудно да преодолеем в този земен живот. Но дай боже това да се случи в следващия. А при теб, Катя, "лъч надежда" се процежда и внушава оптимизъм за добър изход. Харесах стихотворението и те поздравявам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
