Jul 13, 2016, 9:01 AM

Звездна завеса 

  Poetry » Other
429 0 6

Нощта настъпва - навред се спуска

звездната завеса, а душата ми сама

ще броди из звездните пътеки...

скитаща и молеща се, за пощада.

Къде съм аз в този свят ?..Не зная...!

Не вярвах, че съдбата все така

към мен изпраща своите стрели отровни,

пълзи във вените и ме сковава... отеква вик -

раздира цялата вселена от живата вода

искам да отпия и да живея...

Намерих в мрака лъч надежда

и светлината бавно се процежда...

Свалих окови те от днес,

лъжа и горест и... тъга... Доверие,

истина и правда пламтят в сърцето ми сега...

И само вятъра нежно струните гали

и разкъсва звездната завеса...

 

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красиво е!
  • Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
    Винаги успяваш да прочетеш между редовете...

    Владислав, благодаря ти за хубавите думи!

    Марина, благодаря ти за слънчицето...!

    Светла, благодаря ти!
  • Красиви редове...
  • Има и надежда - слънчицето...!!!
    "Намерих в мрака лъч надежда
    и светлината бавно се процежда..."
  • Много красива "звездна" образност, която заслужава максимален брой звезди!!!
  • Тази "звездна завеса" на "холографската вселена" /наричана от древните индийци Мая/, която е толкова трудно да преодолеем в този земен живот. Но дай боже това да се случи в следващия. А при теб, Катя, "лъч надежда" се процежда и внушава оптимизъм за добър изход. Харесах стихотворението и те поздравявам!
Random works
: ??:??