Нощта настъпва - навред се спуска
звездната завеса, а душата ми сама
ще броди из звездните пътеки...
скитаща и молеща се, за пощада.
Къде съм аз в този свят ?..Не зная...!
Не вярвах, че съдбата все така
към мен изпраща своите стрели отровни,
пълзи във вените и ме сковава... отеква вик -
раздира цялата вселена от живата вода
искам да отпия и да живея...
Намерих в мрака лъч надежда
и светлината бавно се процежда... ...