15.09.2011 г., 20:50 ч.

Звъни, звънче 

  Поезия » За деца
1965 0 15

Много уж не ми се ще,

но така те чакам аз –

пак, звънче, в училище

да ме викнеш с ясен глас.

 

Ех, ваканция, игри,

свършват вече, няма как.

Лятото се умори.

Златна есен иде пак.

 

И с приятелите в клас

ще се срещна скоро, знам.

Толкоз много искам аз

да прегърна всички там!

 

Затова – звъни, звънче!

С чанта да изтичам вън

твойто медено гласче

пак ме кани – зън, зън, зън!

 

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??