Звъни, звънче
Много уж не ми се ще,
но така те чакам аз –
пак, звънче, в училище
да ме викнеш с ясен глас.
Ех, ваканция, игри,
свършват вече, няма как.
Лятото се умори.
Златна есен иде пак.
И с приятелите в клас
ще се срещна скоро, знам.
Толкоз много искам аз
да прегърна всички там!
Затова – звъни, звънче!
С чанта да изтичам вън
твойто медено гласче
пак ме кани – зън, зън, зън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борко Бърборко Всички права запазени
