Много уж не ми се ще,
но така те чакам аз –
пак, звънче, в училище
да ме викнеш с ясен глас.
Ех, ваканция, игри,
свършват вече, няма как.
Лятото се умори.
Златна есен иде пак.
И с приятелите в клас
ще се срещна скоро, знам.
Толкоз много искам аз
да прегърна всички там!
Затова – звъни, звънче!
С чанта да изтичам вън
твойто медено гласче
пак ме кани – зън, зън, зън!
© Борко Бърборко All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
