Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
3.05.2015 г., 16:14 ч.

Звънящ телефон 

  Поезия
441 0 5

Звънящ телефон,

на фона на времето -

бреме и стон,

прекъснато ехо.

 

Звънящ телефон,

нещо дочуто и споделено,

делено на две -

олекващо утро.

 

Звънящ телефон,

по жицата пътуващо щастие.

Няма недоплувани брегове

и непрекосени пустини.

Пусто сърце - вълнува се,

твоя глас отново милува го!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Телефон ни дели, телефон ни събира...
    Прекрасен стих, Васе, много ми хареса!
    Поздрави и от мен!
  • Както винаги съвършенна по своему!!!Макар че изчезнаха жиците телефонни!!!Отново пак ми звъни едно старо но не забравено време!!!Хубав стих!!!Поздрави мила!!!
  • Казали са всичко преди мен коментиралите - за мен останаха Аплодисментите, Васе! Много харесах!
  • Много интересно, Васе и оригинално:
    "ЗВънящ телефон
    по жицата пътуващо щастие.
    Няма недоплувани брегове
    и неприкосени пустини.
    Пусто сърце - вълнува се,
    твоя глас отново милува го!"
    Хареса ми. Приятна неделна вечер!
  • Силно и точно. Интонационно сходно, в най-добрия смисъл на думата, с отличната медитативна лирика на поета Любомир Захариев.

    Поздравление, Василке!
Предложения
: ??:??