Звънящ телефон

Поезия

598 0 5

Звънящ телефон,

на фона на времето -

бреме и стон,

прекъснато ехо.

Звънящ телефон,

нещо дочуто и споделено,

делено на две -

олекващо утро.

Звънящ телефон,

по жицата пътуващо щастие.

Няма недоплувани брегове

и непрекосени пустини.

Пусто сърце - вълнува се,

твоя глас отново милува го!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Телефон ни дели, телефон ни събира...
Прекрасен стих, Васе, много ми хареса!
Поздрави и от мен!

2015-05-04T08:43:42+03:00
aap (Ангел)

Както винаги съвършенна по своему!!!Макар че изчезнаха жиците телефонни!!!Отново пак ми звъни едно старо но не забравено време!!!Хубав стих!!!Поздрави мила!!!

2015-05-03T22:46:34+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Казали са всичко преди мен коментиралите - за мен останаха Аплодисментите, Васе! Много харесах!

2015-05-03T22:33:47+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Много интересно, Васе и оригинално:
"ЗВънящ телефон
по жицата пътуващо щастие.
Няма недоплувани брегове
и неприкосени пустини.
Пусто сърце - вълнува се,
твоя глас отново милува го!"
Хареса ми. Приятна неделна вечер!

2015-05-03T20:12:30+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Силно и точно. Интонационно сходно, в най-добрия смисъл на думата, с отличната медитативна лирика на поета Любомир Захариев.

Поздравление, Василке!

2015-05-03T16:22:53+03:00