Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
May 3, 2015, 4:14 PM

Звънящ телефон

  Poetry
600 0 5

Звънящ телефон,

на фона на времето -

бреме и стон,

прекъснато ехо.

 

Звънящ телефон,

нещо дочуто и споделено,

делено на две -

олекващо утро.

 

Звънящ телефон,

по жицата пътуващо щастие.

Няма недоплувани брегове

и непрекосени пустини.

Пусто сърце - вълнува се,

твоя глас отново милува го!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Телефон ни дели, телефон ни събира...
    Прекрасен стих, Васе, много ми хареса!
    Поздрави и от мен!
  • aap (Ангел)
    aap (Ангел)
    Както винаги съвършенна по своему!!!Макар че изчезнаха жиците телефонни!!!Отново пак ми звъни едно старо но не забравено време!!!Хубав стих!!!Поздрави мила!!!
  • ParvaNova (Ренета Първанова)
    ParvaNova (Ренета Първанова)
    Казали са всичко преди мен коментиралите - за мен останаха Аплодисментите, Васе! Много харесах!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Много интересно, Васе и оригинално:
    "ЗВънящ телефон
    по жицата пътуващо щастие.
    Няма недоплувани брегове
    и неприкосени пустини.
    Пусто сърце - вълнува се,
    твоя глас отново милува го!"
    Хареса ми. Приятна неделна вечер!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Силно и точно. Интонационно сходно, в най-добрия смисъл на думата, с отличната медитативна лирика на поета Любомир Захариев.

    Поздравление, Василке!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0