25.09.2022 г., 16:01

„Зъб за зъб, око за око“

513 4 5

Самовлюбеност и суета - бичът на нашето време.

Егоизъм, егоцентризъм - пагубно бреме.

Азът себичен сигурен път е към ада.

На гибел сам се обрича - трънлива награда.

Успехи и победи грош ръждив не струват,

с еднинствена цел - на деспотизъм робуват.

А хегемонът злостно и жлъчно хортува,

самодоволно, без жал и жестоко линчува

всеки, който иска да го дои, да го купува.

Време разделно отколе на земята битува.

Затуй човеците не живеят, а съществуват.

Още дълго впрегнати в ярема ще теглят тегло,

за отмъщение - зъб за зъб и око за око…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили дами, благодаря с душа и сърце! За мен е чест да съм сред вас! Пускам на воля въображение и мисъл и словата сами се редят... Порив, на който късничко дадох картбланш.
  • Много мъдър стих...
  • Отприщени мисли!
    Поздрави!
    Успех!
  • Докато този закон съществува, все ще е така!
  • Много добра характеристика на нашето време, Злати. В последни времена сме, за всички ни е ясно. Накъде отива светът! "Време разделно отколе на земята битува.
    Затуй човеците не живеят, а съществуват"

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...