Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
От викове, със мъка премълчани,
от грехове, дори несъгрешени,
от милосърдно подарени рани —
вулкани, неугаснали у мене,
от толкова несбъднати любови,
несмеещи и сънем да се сбъднат,
и от прегръдки с форми на окови,
от тукашно със образ на отвъдно —
от всичко туй натрупвано, кахърно,
дълбоко в мен погребано достойно,
във гробница плътта ми се превърна,
а моят дух — във неин жив покойник.
И става чудо най-невероятно:
през този свят от обичи и злоби,
мъртвец си ходи с гроба и обратно —
мъртвеца си понесъл, ходи гробът.
Добре че никой тук не забелязва.
И само аз си знам, че съм възкръснал.
И моят гроб върви след мене празен
и ненамерения си покойник търси