afro3 (Андриана)

Силуети 🇧🇬

Чу се камбанен звън. Стар стенен часовник, в някоя от черноморските вили, отброи 22 часа. Спокойна лятна вечер някъде през август. Синьото море нежно протягаше ръцете си и къпеше пясъка в снежно-бяла пяна. Светлините на хотелите и вилите осветяваха това приказно място, създадено от Бога за наслада н ...

afro3

Prose

2009-02-13T11:47:53+02:00 889 2

Вълчи вой 🇧🇬

Сиво-синкави, пламтящи очи, в тях се отразяваше цялата планина, дори и най-високите върхове покрити с вечен сняг, обгърнати в преградката на облаците. Отразяваха се в тези очи вечнозелените елхови гори под заскрежените склонове, сенките криещи се между стволове на двестагодишните дървета. Блестеше и ...

afro3

Prose

2009-02-06T22:04:25+02:00 1.1K

Размисли по време на масаж 🇧🇬

Отново същата картина, аз и тя върху леглата на втория етаж на онова прекрасно място, наречено дом, обитание на поетични и натуралистични личности, творци по свой собствен начин и подобие, заслушани в ритъма на музиката, хранещи се от старите си спомени. Какво ново - нищо, всичко винаги се въртеше п ...

afro3

Prose

2009-01-16T12:26:52+02:00 667

Приказка за предшествано начало... 🇧🇬

... Колко объркано може да бъде моето момиче, то в момента представлява едно кълбо от нерви, емоции и разпиляни мисли. Не зная как да му помогна, но нека се опитам.
7.30 сутринта е. Спокойно е. Времето сякаш е спряло, слънцето едвам наднича изпод кадифените бели облаци, защо пък бели - те всъщност с ...

afro3

Prose

2009-01-02T22:29:33+02:00 685

Когато... 🇧🇬

Когато слънцето залезе и губи цялата си мощ,
когато морето утихне и заспи в полунощ,
когато дъждът завали и покори дивата нощ,
когато...
аз пак ще дойда ...

afro3

Poetry

2009-01-01T21:32:06+02:00 792

Танц 🇧🇬

Тя танцуваше… Всяка нощ свършваше с нейния танц. Танц на падението, на болката, на стенанията, на въздишките… Танц на демоните, на проклятието, на отвъдното. Тя танцуваше… Босите и ходила едвам докосваха земята. Нежните й крачка дискретно се подаваха изпод воалите на полите. Тазът й се въртеше неспи ...

afro3

Prose

2008-12-23T17:20:41+02:00 821

Зимата 🇧🇬

Зимата... Тя винаги е спокойна, бяла, приспивна.
Зад завесата две очи гледаха танца на белите грациозни снежинки. Танц, който лекуваше, който отмиваше всичко старо и овехтяло, всичко болезнено и горчиво. Танц, който заличаваше студа, този в сърцата и душите, този, който вледенява погледа и почерня м ...

afro3

Prose

2008-12-17T11:03:49+02:00 767

Алени устни 🇧🇬

Алени устни
Нова гара. Влакът спря и хората се отправиха към вратите. Всички слязоха, остана само той. Питаше се къде ще отиде, накъде пътува, не знаеше. Просто се качи на огнедишащия змей, без посока, без мисъл за слизане. Искаше му се цял живот да пътува, без да се върне в онзи град, без спомени з ...

afro3

Prose

2008-08-07T13:48:28+03:00 940 2

Последен полет 🇧🇬

Последен полет
Кървясал поглед, желание за мъст, за убийство, за жертва. Да, това е погледът на ловеца. Кучешки лай - ето го желаният момент и усмивката се показа на лицето му, грейнаха пламъци в маслинено черните очи, здрава мъжка ръка с дълги тънки пръсти опипа шапката и я премести така, че козирк ...

afro3

Prose

2008-04-09T18:45:28+03:00 816 3

Последната 🇧🇬

Тя беше последната, единствената. Някой отвори кутията и я взе. Не някой, а момичето, добре, познатото момиче, с тъмнокестеняви коси и търсещи устни, с жълтозеленикави котешки очи, игриви и дяволити като самата нея. Девойката повдигна черните си, извити като ятагани вежди и започна познатата игра. К ...

afro3

Prose

2008-01-31T19:57:42+02:00 856 1