Andrew93

7 results

.. с влажен дъх 🇧🇬

Беше тъмна, юлска нощ. И последната мъждукаща светлина бе отдавна изгаснала в китното, малко селце на Симо, ала той не спеше ...
Бледата светлина на луната разкриваше пред него гледка, която спираше дъха му. В малката детска площадка, където полите си разпростираше вековна топола, между два дрянови ...
Andrew93 (.--DoRmeO.)
Andrew93
Prose » Short stories, Erotic
1.2K 1

Нещо Лично 🇧🇬

Лазих, после тичах и летях,
животът ми показа лик суров.
В началото бях лист отронен
и наистина не бях готов.
В бездна най-дълбока ...
Andrew93 (.--DoRmeO.)
Andrew93
Poetry » Odes and poems
1K

Сън 🇧🇬

Поглед тежък, неприемлива е реалността.
Затварям очи и ето те сега.
Пред мен стоиш, разкошна в свойта сивота,
а две очи ме гледат с влажен поглед.
Във тях се дави отново моята душа. ...
Andrew93 (.--DoRmeO.)
Andrew93
Poetry
697

Несломим 🇧🇬

Когато мракът падне и обгърне твоята душа,
светът във бездна тъне, страдаш ти сега.
Надежда всяка гасне, изчезва пътят разрушен.
Зная, спътнико, отново си сломен.
Но и в мрака има сила, има смисъл, ...
Andrew93 (.--DoRmeO.)
Andrew93
Poetry
1.2K

"Благодаря ти" 🇧🇬

И дори да беше грешка,
и дори за теб недостоен аз да бях.
Дори когато погледнеш ме с насмешка,
дори тогава сила бурна дърпа ме към грях.
Да събудя аз подобен звяр не бях способен, ...
Andrew93 (.--DoRmeO.)
Andrew93
Poetry
834

Бъди "Аз" 🇧🇬

Дали пък смисъл има,
или пък няма,
дали е редно или не?
Дали лъвът глава си свежда,
преди да впие жадно в жертва си зъби? ...
Andrew93 (.--DoRmeO.)
Andrew93
Poetry
774

Сила 🇧🇬

Оставих блянове напразни,
изтърках замечтаните очи.
Нали живота е надежда,
нали облян е в радостни лъчи?
Защо тогава мракът надделява, ...
Andrew93 (.--DoRmeO.)
Andrew93
Poetry
764