Лазих, после тичах и летях,
животът ми показа лик суров.
В началото бях лист отронен
и наистина не бях готов.
В бездна най-дълбока
научих най-важния урок.
Животът е магия и отрова
и ти избираш - няма друг пророк.
Във дъх на вяра може да живееш,
да се смееш, радваш и твориш.
Дарен си с величествена премяна,
май настана време да се създадеш?
© .--DoRmeO. All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
