Mar 8, 2025, 9:52 PM  

В обиятията на смъртта

  Poetry » Love
323 0 0

В съзнанието ми 

се прожектира филм печален.

А на лентата е изрисуван гроб.

Аз просната в ковчега,

заради един жесток урок.

Простирам се в сандъка,

безжизнена и слаба,

но най-накрая от този ад,

наречен живот се отървала.

Пръстта над мен тежи,

лежа безпомощно долу под земята,

не можах да те преживея,

колко жестока е съдбата.

Около дупката

събрани са моите близки,

страдат, 

сякаш и те със мене във ковчега лягат.

Горките душици...

Лежа безжизнена в пръстта,

а ти даже не разбра.

Дори не подозираш, че съм мъртва,

а дори и да узнаеш...

Съмнявам се, че ще ридаеш.

Но знаеш ли...

Може би ще бъда по щастлива там...

Долу под земята,

далеч от болката 

и още по-далеч от самотата.

Далеч от спомена проклет,

за един необикновен човек.

Човек със медена душа,

със очи,

по красиви от кръв, разлята по снега.

Със смях,

по - величествен и от най-магнетичната соната.

Със глас,

по-вълшебен от ангел, паднал от Рая на Земята.

Но има ли значение...

Тези магии аз не ще ги чуя,

не ще ги видя повече.

Гледката ми ще е само пръст и тъмнина,

но и това е по-красиво

от живот без теб,

изплетен от тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Кирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...