Самотна нощ за размисъл
поражда в мен мълчание зловещо.
Не бях достатъчно израстнала
и тази вечер равносметката да срещна.
Тъмнината ме убива, мътна и безбрежна, ...
Животът без теб се превръща във спомен,
един сив, избледнял кръговрат.
Обичах те - див, непокорен,
ти беше ми всичко на целия свят.
Ти беше мечтата ми тайна ...
Невинност като утринна роса блестяща,
светъл порив към небето устремен.
Зората лъчезарна като сребърна коприна
те оставя тих, замислен, запленен.
Хладен полъх спомени нашепва ...
Чувстваш ли се жив, кажи ми?
За мен си днес така далече.
Пред теб съм, хайде, излъжи ме,
аз знам - не ме обичаш вече.
Отиде си. Сега защо се връщаш? ...
