Припада над селото залезът тъжен,
мир и покой запъстрелите нивя озари
и с поглед вглъбен и чувствено-мътен,
аз броях първите лъчисти звезди
и ето, във вечерницата тебе съзирах, ...
Остави ме при теб да дойда в нощта,
когато сенките тайнственост творят,
остави поне една отворена врата
и в тъмнината две свещи да горят,
спи спокойно, няма да те будя, ...
От изгрева до залеза – лутах се аз
и търсих, и не намирах вдъхновение
за моя стих, за моята всевечна страст
за моето поетово искрено въображение.
Търсех в блясъка на падналата роса ...
И тази вечер погледнах Луната
и я попитах с ръка на сърцето:
Защо такава ми била съдбата
да скитам нейде по небето?
Защо в две хубави очи се влюбих аз ...
