От изгрева до залеза – лутах се аз
и търсих, и не намирах вдъхновение
за моя стих, за моята всевечна страст
за моето поетово искрено въображение.
Търсех в блясъка на падналата роса
едничък бисер на дух неповторим,
търсех и по звездите незнайни в нощта
зова на сърцето неизразим.
И намерих го! Нито в искрящите звезди,
нито в падналата предутринна роса,
а в теб и в твоите привличащи очи,
и в образа ти - образа на младостта!
В очите ти се намира този бисер на росата
сутринта, да посрещне изгрева, подранила,
а в образа ти – тъй нежния полъх на цветята
и красотата, даряваща им незименна сила.
Ти, момиче, си разтърсващо вдъхновение
като прелета на птиците, като пролетния цвят
и в омразното чернеещо ежедневие
ти си цяла вселена, цял един светъл свят.
И този свят отрази се в моята печална душа,
изведе я от затвора на отчаянието и горестта
и в нея тихо шептят ли, шепят
нови мечти и нови песни ехтят.
Надали ще видиш тези мечти,
надали ще доловиш песента на душата,
но знай - твоят чар и твоите огнени очи
един път се срещат на земята
и, когато човек ги срещне и види,
не може безразлично да остане сърцето му
и в него занапират преродени нови сили,
и вдъхновяват ли, вдъхновяват душата му -
рози червени да ти дари той пожелава
и в нощта слънце за теб да огрее,
и все славеи за теб песни да отпяват,
а душата му свидна пее ли, пее!
Тъй както съм дошъл, ще си замина -
надали душата ти ще сгрея,
но нека този стих поклон бъде за тебе,
почит към твоята омайна женска сила.
© Стефан All rights reserved.