В някой тих и тъжен, нощен час,
попаднала в плен на непрокудна самота,
ще събудиш неразумно спомена за нас,
и по лицето ще изгаря мъничка сълза.
Сълзата мигом моят образ ще извае - ...
Умирам бавно от отровата ужасна -
без мен не можеш, но със друг живееш ти.
Пореден миг откраднат и живота е прекрасен,
а после стискам зъби и сърцето ми кърви...
Тази нощ умирам за последно. И без драма ...
Понякога изгубвам се в нощта,
търсейки несъществуващ път към твоето сърце,
преследвам гаснещ лъч от светлина,
в очакване измамно, до тебе да ме доведе.
Понякога оставам сам в гората, ...
Заради тебе всеки ден започвах отначало,
за да те срещна пак в някой миг красив...
С юмрук разбивах всяко криво огледало,
показващо, че липсвайки, живота ми ще е щастлив...
Без тебе страдах, боледувах и крещях, ...
Не се изплака туй намръщено небе...
Дъждът не спира и не спира да вали...
Лицето крия с две треперещи ръце,
замръзнало от вятър леден и сълзи.
Нощ тъмна и студена ме затиска... ...
Зимно утро. Мързеливо Слънцето изгрява.
Носи със лъчите топлинката на нов ден.
Сърцето с трепетно очакване се притаява,
в кафето, уж случайно... да седнеш срещу мен.
Любезно ще те поздравя... ще те поканя със усмивка... ...
С усмивка сутрин се събуждам,
защото, някъде там съществуваш.
С усмивка и кошмарите прокуждам,
очаквайки в съня ми да доплуваш.
На слънчевия ден, усмихвам се интимно, ...
