JordanKalaykov (Jordan Kalaykov) - Works

Прераждане 🇧🇬

Христо беше кръстен на Христос и за това празникът на връх Рождество Христово бе и негов.Беше израснал в онези атеистични времена, когато бе царството на Антихриста и църквата бе забранено място. Всяка година, когато се зададяха Коледните празници, Христо изпитваше безпокойство и вина за отчуждениет ...

JordanKalaykov

Prose

2020-05-17T23:04:05+03:00 1.6K 1 1

Анатомия на разминаването 🇧🇬

С времето все повече се убеждавам, че познаваме само лика си от огледалото. Другото лице - това на вътрешната същност, все повече избледнява и губи очертания. Тъй, до прозрението , че прекарваме живота си непознати за другите и те за нас.Сигурен съм, че някой, някога е отправял зов към мен, но не съ ...

JordanKalaykov

Essays » Philosophical

2020-04-22T00:56:25+03:00 1.9K 1

Вглеждания 🇧🇬

Казват, че това, което ни спохожда всекидневно - радостта и скръбта, любовта и раздялата, неуспехите и успехите, разболяването и оздравяването - е точно толкова, колкото можем да понесем - нито повече , нито по-малко.И изобщо замисляме ли се някога, че фантазиите са по-истински от самата реалност? Н ...

JordanKalaykov

Essays » Philosophical

2020-04-01T21:18:45+03:00 1.3K 2

Прозорци 🇧🇬

Различни са прозорците в сградата на живота. Да погледнеш и да се опиташ да достигнеш до себе си, да погледнеш и да разбереш защо другият те избягва.Опит да запомниш, опит за сближаване, опит за раждане и смърт... Как става тъй , че човекът, който е част от душата ти , се оказва загърбен от теб сами ...

JordanKalaykov

Essays » Philosophical

2020-03-04T08:23:03+02:00 2.2K 4 4

Ще се върнеш..., Пътница, Сбогуване, Пейзаж 🇧🇬

Ще се върнеш - някой ден, след поредния Септември.
Хората ще казват просто: Есента е вече тук - осъмнахме
със скреж. появата ти -
ще ме заболи...
С очи засмени ще попиташ: Хей, къде си ти? ...

JordanKalaykov

Poetry

2020-02-24T22:54:48+02:00 949 2

Дамгата на Господа 🇧🇬

Дали в тази пловдивска привечер сам Господ не бе слязъл сред пътниците на автогара Юг, за да попътува и той за някъде , или просто бе дошъл да понагледа избраниците си калесани с неговия нишан. Не се знае , но явно бе някъде наблизо...
Жената - почти старица, беше преминала отдавна възрастта след пр ...

JordanKalaykov

Prose » Short stories

2020-02-16T23:59:00+02:00 1.7K 2 2

Заслушани в тишината 🇧🇬

Оказали се в покрайнините на препускащото напред време, някога живите обиталища са се обезцветили.Мъртвилото е изцедило цветовете на пейзажа и дори дъждът ги заобикаля.Ако някоя черквица е все още пощадена, то тя едва диша, затисната от рушевината, обхванала я като плесен отвсякъде. Вътре само очите ...

JordanKalaykov

Essays » Philosophical

2020-01-11T00:16:29+02:00 2.3K 1 4

Полюсите, между които изтича животът 🇧🇬

Разбира се, нямам предвид географските полюси, между които се люшка земята по пътя си във вселената. Философите биха го нарекли - единство и борба на противоположностите. Нихилистите биха се изсмели, защото, според тях едва ли си заслужава човек да се замисля чак толкова за неща, които са от ясни по ...

JordanKalaykov

Essays » Philosophical

2019-12-15T04:39:05+02:00 1.3K 1

Коварната неумолимост на отминаващото време. 🇧🇬

Бавно и незабелижимо настъпват промените. Тялото, подобно на дълго употребявана машина, започва да се поврежда. Отначало повредите са малко и лесно отстраними. Медицинските ремонти са успешни и животът продължава все тъй хубав и привлекателен. После пораженията зачестяват, но всичко изглежда временн ...

JordanKalaykov

Essays » Philosophical

2019-10-19T07:51:12+03:00 1.7K 4 15