ЛюдмилаДанова (Людмила Данова) - Works

Повикай ме 🇧🇬

Повикай ме, когато
сърцето ти плаче
и аз ще дойда...
Повикай ме, когато
сълзят очите ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Love, Philosophical

2022-11-15T10:35:36+02:00 567

Три сестрички 🇧🇬

Три брезички,
Три сестрички,
В скалите родени,
Към небето устремени...
Стоят си самички, ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Landscape

2022-11-13T07:51:26+02:00 453

Светулки през ноември 🇧🇬

Вещица беше Виола. Всички я знаеха като такава в селото... Умееше да бае срещу уроки, да лее восък и да премахва магии, лееше и куршум, тези, които са ходили при нея за това, казваха, че съскането на оловото във водата и нейното монотонно шепнене на тайните думи се сливали в едно малко странно пеене ...

ЛюдмилаДанова

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2022-11-10T10:46:29+02:00 1.3K 6 9

Есенно вълнение

ЛюдмилаДанова

Photography

2022-11-08T11:53:38+02:00 812 2 5

Какво е доброто? 🇧🇬

Малкото цвете
отвори очи,
завъртя глава
и попита:
-Какво е доброто? ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

2022-11-07T21:27:03+02:00 1.3K 1 2

Ние 🇧🇬

Аз съм Вселена,
от доброто родена!
Ти си Вселена,
от мене родена!
Ние сме една ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

2022-11-07T21:26:28+02:00 723

Под ореха 🇧🇬

Малката Лина много обичаше да си играе под сянката на големия орех в двора на бялата къщурка с трите липи. Майка й казваше, че като бебе я е оставила под дървото и Лина е стояла тихо и спокойно, загледана в шумящите листа на огромното дърво.
Друг път пък, когато вече е можела да седи, хванала в ръце ...

ЛюдмилаДанова

Prose » Stories for children

2022-11-07T13:30:45+02:00 1.7K 4 10

Граница 🇧🇬

На границата
между нощ и ден
е тихо и красиво...
На границата
между ден и нощ ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

2022-11-06T15:41:40+02:00 510

Малката русокоса вещичка 🇧🇬

Преди дни ми се случи това, исках да го разкажа!
Малката русокоса вещичка се спря до колата ми на улицата. Беше на 7 или 7 и половина... И часът беше 7.00... Сутринта. Тръгнала на училище, с раница на рамене, с телефон в едната ръка и...с книга, в другата...
Застана до колата ми, остави върху капака ...

ЛюдмилаДанова

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2022-11-05T21:09:18+02:00 578 1

Нарисувай ми 🇧🇬

Нарисувай ми, Свят,
Нарисувай ми небе...
Нарисувай ми звезди...
Нарисувай ми очи...
Които ме търсят ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Landscape

2022-11-04T17:05:17+02:00 397

Отива си лятото 🇧🇬

Тръгва си лятото, къдрокосо и босо, с житени плитки, с торбичка с шевици през рамо, пълна с ябълки златни и песен на птички, с билки уханни. Тръгва си лятото, а от торбичката пада на пътя му кълбо пъстро и нишката се разплита...търкулва се надолу по хълма, но една шипка го спира. Отива си лятото... ...

ЛюдмилаДанова

Prose » Others

2022-11-03T14:28:26+02:00 486 1 4

*** 🇧🇬

Родена в огъня,
Малката искра
Реши,
Че не й стига
Да гори, ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

2022-11-01T13:38:11+02:00 376

Кръговрат 🇧🇬

Като песъчинка
в мидена черупка
как бих искал
да потъна...
Дълбоко, ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

2022-10-30T10:11:52+02:00 469 2

Творец на Светлина 🇧🇬

В този свят,
Безкрайно малък
За човешката мечта,
Недей да бъдеш жалък
Търсач на светлина... ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

2022-10-27T10:28:58+03:00 495 1 2

*** 🇧🇬

С вятъра често въздишам.
Плача рядко - само в дъжда...
Мисля за теб както дишам-
Ти изпълваш мойта душа...
Но няма те - идваш само в съня ми ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Love

2022-10-26T15:44:24+03:00 621 1 2

Златното на Есента 🇧🇬

Златното на Есента,
Тази веща художница,
Без да иска се разля...
И обагри клони, листи
И треви... ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Landscape

2022-10-25T14:54:59+03:00 1.3K 4