ЛюдмилаДанова (Людмила Данова) - Works

Апева за надеждата 🇧🇬

Надеждата е
младо стръкче,
пробило
камък
и ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Strict forms

2023-04-16T22:08:24+03:00 1K 2 8

Пъстър Великден

ЛюдмилаДанова

Applied arts

2023-04-15T09:00:51+03:00 1.4K 2 6

Червени яйца боядисах сега

ЛюдмилаДанова

Applied arts

2023-04-15T09:00:37+03:00 1.2K 1 4

Надеждата 🇧🇬

Когато никой до теб не застава,
когато никой ръка не подава,
а толкова нужна е тя
за теб тук и точно сега,
тогава Надеждата се явява, ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

2023-04-14T19:24:21+03:00 887 1 4

Там във старата гора 🇧🇬

Там във старата гора
става чудна веселба.
Пеят сладкопойни птички,
скачат зайчета, сърнички.
А пък на полянката с цветя, ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » For children

2023-04-07T22:48:09+03:00 2.3K 2 6

Жената - мъж 🇧🇬

Децата винаги са били откровени в изказванията си и понякога особено много прозорливи и наблюдателни. Нищо не убягва от детския поглед и това е толкова хубаво, защото така съвсем спокойно при общуването ни с тях изясняваме важни житейски теми.
Напоследък доста често се дискутират теми за еднополови ...

ЛюдмилаДанова

Prose » Short stories

2023-04-06T17:28:55+03:00 937

В горското царство 🇧🇬

Много аз обичам
в гората да тичам!
Да бера шишарки
с приятели малки.
Да усетя аромата ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » For children

2023-04-06T17:27:01+03:00 1.5K 3

Ах, каква беда 🇧🇬

Ах, каква беда голяма
сторихме с брат ми двама!
Аз нали съм кака,
за деня на шегата
измислих закачка ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » For children

2023-03-16T15:09:29+02:00 968 1 2

Огледалце от стената 🇧🇬

-Огледалце от стената,
кажи, какъв цвят ми е душата?
Може би я виждаш бяла
или пък е черна цяла?
-Ей, как искам да ти отговоря ...

ЛюдмилаДанова

Poetry

2023-03-15T16:26:06+02:00 919 1

Пчелите в моя живот 🇧🇬

ПЧЕЛИТЕ В МОЯ ЖИВОТ
Посвещавам на баба си и всички баби - звездички
Аз не се страхувам от пчелите. И от осите също. Не че не са ме жилили никога, напротив. Случвало се е няколко пъти в живота ми, особено силно в паметта ми се е запечатал споменът за едно ужилване от оса през едно далечно лято, когат ...

ЛюдмилаДанова

Prose » Short stories

2023-03-14T12:01:12+02:00 650 1 5

Грях 🇧🇬

Грях
Виола се занимаваше с билките, които вече бяха изсушени, подреждаше ги в хартиени пликове и ги надписваше, когато на врата се почука. Къщата й винаги беше отворена за всеки, който имаше нужда от билка за своята болка, а също така и за всякаква друга помощ.
-Влез, отворено е - викна тя към врата ...

ЛюдмилаДанова

Prose » Short stories

2023-03-04T21:42:44+02:00 983

Гривна от тюркоаз 2

ЛюдмилаДанова

Applied arts » Jewelry

2023-02-23T09:34:02+02:00 1.2K 1

Гривни от тюркоаз

ЛюдмилаДанова

Applied arts » Jewelry

2023-02-23T09:33:47+02:00 1.1K 2

Душа 🇧🇬

Присядам тихо в мрака,
никого не чакам...
Но виждам как звезда
пада бавно сега...
В танца й вълшебен ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

2023-02-19T09:03:07+02:00 735 1 2

Гривна от вулканични камъни

ЛюдмилаДанова

Applied arts » Jewelry

2023-02-19T09:02:29+02:00 1.7K 1 10

Тихо 🇧🇬

В одаята днес
е много тихо.
Баба чака вест
и е някак лихо.
Мигар не знае ...

ЛюдмилаДанова

Poetry

2023-02-12T13:20:10+02:00 788

Разходка 🇧🇬

Мигар знаеш, колко обичам
към близката кория да тичам...
И сред природата дивна,
да си сборувам, мирна, мирна.
А около мене твари разни, ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Landscape

2023-02-11T19:06:38+02:00 1.7K 9

Когато вятърът заспива 🇧🇬

Когато вятърът заспива
и стане тихо, тихо,
една мечта към теб отива
и шепне мило, мило.
На пръсти се приближава, ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

2023-02-10T13:42:50+02:00 1.1K

Ти 🇧🇬

Ти
имаш
две очи
като звезди...
Вселена си ми!

ЛюдмилаДанова

Poetry » Strict forms

2023-02-07T15:11:29+02:00 716 2

Подарък 🇧🇬

Щом дойде пролетта
аз ще стана кака.
Щъркелът пред нашата врата
подарък ще остави чакан!
Братче ще ми донесе, ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » For children

2023-02-06T17:51:27+02:00 841 6

Братче 🇧🇬

Мама днес ми рече:
Голяма си вече,
кака ще станеш на братче,
ето, купихме му креватче.
Ти ще го люлееш, ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » For children

2023-02-06T09:52:14+02:00 1.1K 2 8

Благодаря ти, мамо 🇧🇬

Седях на една пейка в парка, голям столичен парк, добре ремонтиран, с много места за сядане, с много детски площадки, с дървета, които са от преди повече от петдесет години. Красиви, величествени, а в летните месеци даряващи с хладина всеки, потопил се в техните владения…
Седях в близост до една от ...

ЛюдмилаДанова

Prose » Short stories

2023-01-31T15:06:07+02:00 457 2

Януарски дъжд 🇧🇬

Виола седеше до прозореца с котката в скута. Гледаше към улицата, навън валеше силен дъжд... А трябваше да вали сняг, януари е все пак... Погали Минош по гърба и й каза тъжно:
-Обърка се и времето, както хората... Търсят щастие в чуждото нещастие... Оплакват се, че нямат пари, пък в магазина пълнят ...

ЛюдмилаДанова

Prose » Short stories

2023-01-24T22:14:42+02:00 690 2

По пясъка на живота 🇧🇬

Ще бродя по пясъка
на живота
и боса ще крача по брега
Ще събирам от крясъка
на чайките звуци в моята душа ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

2023-01-11T14:05:07+02:00 667 2 5

Апева за живота 🇧🇬

Нощ
и ден.
Ден и нощ
редуват се -
цял един живот!

ЛюдмилаДанова

Poetry » Strict forms

2023-01-10T14:43:44+02:00 560 1 2

Злодеят Мирко 🇧🇬

Мирко беше много ербап, все се опитваше да изпъкне, ама не с нещо хубаво, а с нещо ужасно...
-Ей, вижте ме какво мога да направя, ще ви накарам да ме сънувате и да треперите само като си помислите за мен.. - редовно от устата му излизаха такива думи.
Но каква ирония, името му беше Мирко и хич не пас ...

ЛюдмилаДанова

Prose » Humorous

2023-01-08T23:47:01+02:00 1.2K 2 7

Мечта за слава 🇧🇬

Мечтая отдавна
да свиря на пиано.
Да имам кариера славна
и признание голямо.
Да съм на световна сцена ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » For children

2023-01-06T16:10:19+02:00 851 6

Нова година - натрупах сланина 🇧🇬

Нова година -
натрупах сланина
и направих паласки
от тежки маси.
Нова година - ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Humorous

2023-01-06T16:05:19+02:00 823 1

Мария и черната магия 🇧🇬

Виола приюти Мария с нейното малко момченце Мартин през ноември, когато светулките я поведоха към брега над езерото...
Младата жена щеше да се хвърли в пропастта с детенцето си, нямаше подкрепа, бащата на Мартин ги беше оставил...
Виола беше вещица, помагаше на хората, баеше, разваляше магии, общува ...

ЛюдмилаДанова

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2023-01-01T19:56:31+02:00 655 1

Мълчаливи мъжки сълзи 🇧🇬

Виола седеше на любимото си място, до прозореца, взела в скута си любимата персийска котка. Галеше я нежно по гърба, а тя, Минош, мъркаше тихичко.
Изведнъж Виола видя, че в двора влезе една възрастна жена, която живееше в другия край на селото. Не беше от тези, дето говорят много и с всеки. Не ходеш ...

ЛюдмилаДанова

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2022-12-14T22:17:26+02:00 979 1

Глезан и Глезанка 🇧🇬

На горската полянка
се срещнали Глезан и Глезанка.
Глезан бил детенце
на мама Прасенце.
А Глезанка, дъщеричка ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » For children

2022-12-12T10:00:01+02:00 1.1K

Весела горска броилка 🇧🇬

Палаво мече по пътя вървеше,
както вървеше, тъй си броеше!
Едно, две, три -
кучето се скри.
Три, четири, пет - ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » For children

2022-12-12T10:00:01+02:00 951 1

*** 🇧🇬

Нощта е
Времето
Когато
Можеш
Да ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

2022-12-04T15:06:55+02:00 387 1

Колко ли... 🇧🇬

Колко пъти прощавах...
Колко ли шансове давах...
И всеки път забравях...
Но ти не!
Колко ли пъти те молих, ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Love

2022-12-02T15:26:17+02:00 1.1K

Ах, как искам 🇧🇬

Ах, как искам
да отпия
от чашата ти,
Свят...
Ах, как искам! ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

2022-12-01T08:46:54+02:00 407

*** 🇧🇬

Колко
ли
трябва
да
боли, ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

2022-11-25T18:36:11+02:00 339

*** 🇧🇬

През прозореца ми влезе
нощен здрач...
Сякаш монахиня везе
дантела от грях...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Landscape

2022-11-24T22:38:34+02:00 406 1 3

*** 🇧🇬

Ноември съблече
Пъстрото елече
От клоните на бука.
С клюна на кълвача
Настоятелно почука ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Landscape, Philosophical

2022-11-22T13:08:29+02:00 418 2

Някога някъде... 🇧🇬

Някога някъде
сред руини някакви
едно зелено човече
попадна и рече:
Къде съм? Защо съм? ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » For children

2022-11-18T10:17:38+02:00 844 1 6

Колко ли... 🇧🇬

Колко ли изгреви
посрещнах
И колко ли залези
преживях...
Колко ли приливи ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

2022-11-16T14:39:24+02:00 869 1 5