ЛюдмилаДанова
115 results
Седях на една пейка в парка, голям столичен парк, добре ремонтиран, с много места за сядане, с много детски площадки, с дървета, които са от преди повече от петдесет години. Красиви, величествени, а в летните месеци даряващи с хладина всеки, потопил се в техните владения…
Седях в близост до една от ...
  177 
Виола седеше до прозореца с котката в скута. Гледаше към улицата, навън валеше силен дъжд... А трябваше да вали сняг, януари е все пак... Погали Минош по гърба и й каза тъжно:
-Обърка се и времето, както хората... Търсят щастие в чуждото нещастие... Оплакват се, че нямат пари, пък в магазина пълнят ...
  366 
Ще бродя по пясъка
на живота
и боса ще крача по брега
Ще събирам от крясъка
на чайките звуци в моята душа ...
  274 
Нощ
и ден.
Ден и нощ
редуват се -
цял един живот!
  245 
Мирко беше много ербап, все се опитваше да изпъкне, ама не с нещо хубаво, а с нещо ужасно...
-Ей, вижте ме какво мога да направя, ще ви накарам да ме сънувате и да треперите само като си помислите за мен.. - редовно от устата му излизаха такива думи.
Но каква ирония, името му беше Мирко и хич не пас ...
  640 
Мечтая отдавна
да свиря на пиано.
Да имам кариера славна
и признание голямо.
Да съм на световна сцена ...
  297 
Нова година -
натрупах сланина
и направих паласки
от тежки маси.
Нова година - ...
  293 
Виола приюти Мария с нейното малко момченце Мартин през ноември, когато светулките я поведоха към брега над езерото...
Младата жена щеше да се хвърли в пропастта с детенцето си, нямаше подкрепа, бащата на Мартин ги беше оставил...
Виола беше вещица, помагаше на хората, баеше, разваляше магии, общува ...
  389 
Виола седеше на любимото си място, до прозореца, взела в скута си любимата персийска котка. Галеше я нежно по гърба, а тя, Минош, мъркаше тихичко.
Изведнъж Виола видя, че в двора влезе една възрастна жена, която живееше в другия край на селото. Не беше от тези, дето говорят много и с всеки. Не ходеш ...
  413 
Палаво мече по пътя вървеше,
както вървеше, тъй си броеше!
Едно, две, три -
кучето се скри.
Три, четири, пет - ...
  359 
На горската полянка
се срещнали Глезан и Глезанка.
Глезан бил детенце
на мама Прасенце.
А Глезанка, дъщеричка ...
  429 
***
Нощта е
Времето
Когато
Можеш
Да ...
  138 
Колко пъти прощавах...
Колко ли шансове давах...
И всеки път забравях...
Но ти не!
Колко ли пъти те молих, ...
  586 
Ах, как искам
да отпия
от чашата ти,
Свят...
Ах, как искам! ...
  131 
***
Колко
ли
трябва
да
боли, ...
  120 
***
През прозореца ми влезе
нощен здрач...
Сякаш монахиня везе
дантела от грях...
  181 
***
Ноември съблече
Пъстрото елече
От клоните на бука.
С клюна на кълвача
Настоятелно почука ...
  158 
Някога някъде
сред руини някакви
едно зелено човече
попадна и рече:
Къде съм? Защо съм? ...
  357 
Колко ли изгреви
посрещнах
И колко ли залези
преживях...
Колко ли приливи ...
  524 
Повикай ме, когато
сърцето ти плаче
и аз ще дойда...
Повикай ме, когато
сълзят очите ...
  311 
Три брезички,
Три сестрички,
В скалите родени,
Към небето устремени...
Стоят си самички, ...
  141 
Вещица беше Виола. Всички я знаеха като такава в селото... Умееше да бае срещу уроки, да лее восък и да премахва магии, лееше и куршум, тези, които са ходили при нея за това, казваха, че съскането на оловото във водата и нейното монотонно шепнене на тайните думи се сливали в едно малко странно пеене ...
  739 
  388 
Малкото цвете
отвори очи,
завъртя глава
и попита:
-Какво е доброто? ...
  641 
Аз съм Вселена,
от доброто родена!
Ти си Вселена,
от мене родена!
Ние сме една ...
  239 
Малката Лина много обичаше да си играе под сянката на големия орех в двора на бялата къщурка с трите липи. Майка й казваше, че като бебе я е оставила под дървото и Лина е стояла тихо и спокойно, загледана в шумящите листа на огромното дърво.
Друг път пък, когато вече е можела да седи, хванала в ръце ...
  900  10 
На границата
между нощ и ден
е тихо и красиво...
На границата
между ден и нощ ...
  214 
Преди дни ми се случи това, исках да го разкажа!
Малката русокоса вещичка се спря до колата ми на улицата. Беше на 7 или 7 и половина... И часът беше 7.00... Сутринта. Тръгнала на училище, с раница на рамене, с телефон в едната ръка и...с книга, в другата...
Застана до колата ми, остави върху капака ...
  338 
Нарисувай ми, Свят,
Нарисувай ми небе...
Нарисувай ми звезди...
Нарисувай ми очи...
Които ме търсят ...
  146 
Тръгва си лятото, къдрокосо и босо, с житени плитки, с торбичка с шевици през рамо, пълна с ябълки златни и песен на птички, с билки уханни. Тръгва си лятото, а от торбичката пада на пътя му кълбо пъстро и нишката се разплита...търкулва се надолу по хълма, но една шипка го спира. Отива си лятото... ...
  253 
***
Родена в огъня,
Малката искра
Реши,
Че не й стига
Да гори, ...
  136 
Като песъчинка
в мидена черупка
как бих искал
да потъна...
Дълбоко, ...
  185 
В този свят,
Безкрайно малък
За човешката мечта,
Недей да бъдеш жалък
Търсач на светлина... ...
  251 
***
С вятъра често въздишам.
Плача рядко - само в дъжда...
Мисля за теб както дишам-
Ти изпълваш мойта душа...
Но няма те - идваш само в съня ми ...
  382 
Златното на Есента,
Тази веща художница,
Без да иска се разля...
И обагри клони, листи
И треви... ...
  644 
Random works
: ??:??