mihmcr
13 results
Крещят стените,
таванът се мръщи.
По струните драпа
паяк зловещо,
а мухата се гърчи злочеста. ...
таванът се мръщи.
По струните драпа
паяк зловещо,
а мухата се гърчи злочеста. ...
429
3
Сиво прогнило листо,
безформено и безплътно,
с пресъхнали вени
в безкрая се рее само,
очаквайки вечната есен. ...
безформено и безплътно,
с пресъхнали вени
в безкрая се рее само,
очаквайки вечната есен. ...
559
2
Дядо Славейков,
нали мога така да те наричам? Нали и аз съм българин, като тебе? Плаче ми се, дядо Славейков, плаче ми се.
Май беше прав... „не сме народ“. За 138 години сме си същите. Още не щем нищо да вършим или ако вършим нещо, не се знае дали ще го завършим. Още общият глас е гласът на отчаяние ...
нали мога така да те наричам? Нали и аз съм българин, като тебе? Плаче ми се, дядо Славейков, плаче ми се.
Май беше прав... „не сме народ“. За 138 години сме си същите. Още не щем нищо да вършим или ако вършим нещо, не се знае дали ще го завършим. Още общият глас е гласът на отчаяние ...
585
1
Стената изгражда се
лека-полека,
а народът разгражда се
сякаш от няколко века.
Стената на недоверието, ...
лека-полека,
а народът разгражда се
сякаш от няколко века.
Стената на недоверието, ...
618
1
2
Политически кумири
издигнати в култ,
а народът няма сили,
беден,
ограбен, ...
издигнати в култ,
а народът няма сили,
беден,
ограбен, ...
535
1
537
Около цялата земя
обвила се е зла змия.
Страх ме е като дете,
страх от този свят, от таз змия.
Страх ме е. ...
обвила се е зла змия.
Страх ме е като дете,
страх от този свят, от таз змия.
Страх ме е. ...
404
Къде сте вий, герои славни
от отминалото време?
Къде сте ценности, култура, чест,
за които днес никому не дреме?
Къде са хубавите идеали? ...
от отминалото време?
Къде сте ценности, култура, чест,
за които днес никому не дреме?
Къде са хубавите идеали? ...
634
1
- А аз обичам дъжд -
каза ми веднъж
едно момче.
- Дъждът пречиства
от всяка болка и тъга, ...
каза ми веднъж
едно момче.
- Дъждът пречиства
от всяка болка и тъга, ...
536
Ревност костите разяжда,
черна гнет гложди моята душа,
укор, завист и омраза
буден ме държат в нощта.
И сякаш болен от проказа, ...
черна гнет гложди моята душа,
укор, завист и омраза
буден ме държат в нощта.
И сякаш болен от проказа, ...
444
Леденостудените му пръсти преминаха от слепоочието към устните ми, след което спряха. Той ме гледаше с дълбоките си тъмни очи. Веднага потънах в тях. Плувах в шоколад, или може би карамел, не знаех, но беше сладко - беше като наркотик. Точно моят тип наркотик.
Когато допря устните си до моите, усети ...
Когато допря устните си до моите, усети ...
1176
3
1056
2
1048
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
