Papalisimo (Давид Иванов) - Works

Нощ пада 🇧🇬

Бавно нощта пада, звездица в
нощното небе изгрява и Луна
изкрящо бяла за близост навява.
Пеят щурците вън в полята и с
песента своя нежна будят ...

Papalisimo

Poetry » Love

2017-06-11T19:37:47+03:00 597 2 6

На В. 🇧🇬

Верен на себе си остани и
смело с глава вдигната по
своя път върви. Не забравяй
ти, че сърцето да лъже не
умее и от оковите на тъмата ...

Papalisimo

Poetry

2017-06-09T19:28:49+03:00 545 2 17

Молба 🇧🇬

Отведи ме, моя нежна, у дома
дай ми надежда, дай мир и
покой на душа ми окована.
Ти единствена можеш да
дадеш опрощение за греховете ...

Papalisimo

Poetry » Love

2017-06-09T00:19:37+03:00 513 1 7

На нея 🇧🇬

Аз, заложник съм на любовта твоя!
Да, ти самодива непокорна, аз не мога
да преживея деня, ако веднъж не целуна
твойте устни сладки. И как изкушаващо
прехапваш ги вперила пламенен поглед ...

Papalisimo

Poetry » Love

2017-06-07T18:30:08+03:00 479 7

Молитва 🇧🇬

Огънят душата ми изгори, на
пепел я направи. И разбрах,
че свят е огъня Твой, щото
докато разум и душа гореше,
сърце ми за живот нов растеше, ...

Papalisimo

Poetry

2017-06-06T23:32:12+03:00 564 1 3

Наивника и Волната 🇧🇬

Тя спи, потънала в нежно блаженство,
потънла в неговата силна прегръдка.
И той мисли си, че няма по-голям
късметлия от него. Той стария воин,
той стария наивник, откри я и никога ...

Papalisimo

Poetry » Love

2017-06-04T13:46:29+03:00 587 2 11

Бунтар 🇧🇬

Името ми е Леон. Аз съм дете на нощта, приятел на самотата, бунтар в тоя свят на сенки и илюзии. Живея живота си ден след ден и през ехото на времената той минава, като пясък през пръстите ми. Живея между смъртта и живота от толкова дълго, вече не помня кога започна всичко, сякаш времето безвъзвратн ...

Papalisimo

Prose

2017-06-03T23:53:29+03:00 1.8K 3 7

Родени да бягат 🇧🇬

Родени да бягат, веднъж като две деца
с детски чиста вяра, с надежда в новия
ден, с утеха в сърцата си, те препускат с
вятъра.
Родени да бягат, като влюбени юноши ...

Papalisimo

Poetry » Love

2017-06-03T11:53:09+03:00 641 2 6

Прероден 🇧🇬

Колко пъти скитал съм по тези прашни и
пусти улици, колко пъти сам съм ходил
под есенния дъжд? Но нивга не видях тези
очи, свободни от лъжа, свободни от болка
и тъга, пълни с неопетнена вяра, пълни с ...

Papalisimo

Poetry » Love

2017-06-02T22:31:38+03:00 677 3 11